В средата на октомври 1961 година, точно навреме за 22-рия конгрес

В средата на октомври 1961 година, тъкмо в точния момент за 22-рия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз, Никита Хрушчов афишира, че счита да взриви атомна бомба със заряд от 50 милиона тона тринитротолуол (50 килотона). Тогава той се хвали: „ Имаме и бомба със заряд от 100 милиона тона. Но няма да я изпробваме, тъй като по този начин може да изпочупим и личните си прозорци ", написа в обширна обява по тематиката немският " Ди Велт ".

Американският президент Джон Кенеди реагира неотложно, напомня изданието. „ Експлозията на такава бомба не може да има оправдана цел ", показват тогава от Белия дом. Най-мощната бомба, тествана до тогава от Съединени американски щати, е била със заряд от 15 мегатона.

Безпокойството е огромно. Радиоактивното замърсява би могло, според от ветровете, да обхване район на повърхност от 25 000 до 50 000 квадратни километра. Съществува също по този начин и заплаха от изгаряния от втора степен на разстояние 56 километра от епицентъра на гърмежа. В радиус от 19 километра към него ударната вълна би унищожила всичко, а огненото кълбо би изгорило всичко в най-вътрешния кръг с радиус от 4 километра към детонационната точка.

Взривната вълна обикаля земното кълбо два пъти 

Тези предизвестия обаче изобщо не впечатляват Хрушчов, написа по-нататък „ Ди Велт ". Той подрежда на своя дипломат в ООН Семьон Запаркин да изясни цинично следното: „ Бомбата би трябвало единствено да подсигурява, че Хирошима и Нагасаки в никакъв случай няма да се повторят. Това е същинският сегашен хуманизъм ". Замисълът на Хрушчов е да изплаши до гибел американците.

Следва заповедта за детонацията - на 30 октомври 1961 година към 11,30 московско време големият стратегически бомбардировач Ту-95 пуска „ изделието " (както го назовават руснаците официално) от над 10 000 метра височина над остров " Нова земя ". Бомбата е снабдена с парашут, с цел да има задоволително време екипажът на самолета да се отдалечи и да не пострада от детонацията. Бомбата е с размери два на осем метра и тежи 27 тона.

Бомбата е хвърлена над остров " Нова земя " от аероплан " Туполев " Ту-95Снимка: Getty Images/AFP/A. Nemenov

При гърмежа, последвал две минути след хвърлянето ѝ от самолета, огнено кълбо обгръща земната повърхнина, а атомната гъба за малко време си издига на височина над 64 километра, т.е. стига до мезосферата - междинния от трите атмосферни пласта. Ударната вълна обикаля глобуса два пъти и чак на третия път отслабва дотолкоз, че може да бъде измерена единствено с най-чувствителни уреди. Освен това бомбата провокира земетресения от шеста степен по скалата на Рихтер.

Доколкото е известно, при детонацията не е умрял никой. На острова с дължина 900 километра тогава живеят единствено няколкостотин души, само че нито един от тях не се е намирал на по-малко от 100 километра от мястото на гърмежа.

Повратна точка за нуклеарното разоръжаване

Както показва „ Ди Велт " - тази бомба не е била подобаваща за военни цели. Самолетът е можал да я хвърли единствено тъй като е била модифицирана и клапите на бомбения отсек са били отстранени. От 1962 до 1964 година в Съединени американски щати и в Съветския съюз следват още над 100 нуклеарни детонации в атмосферата и във водата, преди двете велики сили да се договорят да организират тествания на атомни оръжия единствено подземен. Именно гърмежът на „ Цар Бомба " кара света да осъзнае, че му е нужна стратегия за ядрено разоръжаване. Тази експлозия се трансформира в кулминационна точка на Студената война и до през днешния ден е включена в книгата на върховете „ Гинес " с това, че няма аналог в историята.